автор: kult

Главата ме боли и ми е криво,
метлата снощи пак не щя да пали,
дали заради огъня или пък билето резливо,
останах си нощя със трите баби.
Какво да правя, още чиракувам
в училището виртуално по магии
и млада съм била, така ми казаха,
затуй казана ми не щял да ври.
А миналата нощ не мигнах даже,
и скубах най-различни треволяци,
реших да си измисля три отвари,
издрах ръце по горските сокаци.
На заран слънцето очи разтърка,
а сънено луната се намръщи,
май време е метлата си да яхвам,
и литнах мокра от роса към къщи.
А там ме чакат смръщените баби
и викат, че пак късно се прибирам,
че вече петите петли пропяли,
а аз все още търся лудо си биле.
Не го намерих и таз нощ мъглива,
че то растяло само по дъждовно,
но баш тогава пустата метла не пали,
защото сигур струва й се влажно.
Затуй занесох да я ремонтират,
да поговорят психоаналитично с нея,
при оня, дето цял ден ходи като улав
и все мечтае да си хване фея.
И разменихме две - три кратки думи,
погледнахме се скришом във очите,
оставих му метлата с уговорка - "до вечеря",
а аз си тръгнах пеш, нарамила мечтите.
Довечера отново ще скитосвам по дерета,
направих си магия да вали,
и пак ще търся мойто лудо биле,
ще си измисля неизмислени отвари три.
С едната ще напия оня улав,
та вместо феята да търси мен,
със втората метлата ще полея,
ще плюя три пъти да се разваля всеки ден.
А третата ще пръсна по небето,
за да измия всичките звезди,
и знам, че трите баби ще са ми сърдити,
но туй ще е магия за любов..., дали?