Нещо като полет в драконово око,
като конски тропот по бяла пъртина,
като леден вятър из безлистни гори,
рязко изтрити багри в тихата зима.
Като шум от далечен морски прибой,
замръзнали пози на мъртви гиганти,
като играта на пламъци в черната нощ,
като спомен за звезди в унилият мрак.
Отминали величия в разрушени дворци,
безмислена красота на северно сияние,
като сковаващ студ в нечии сърца,
като тънък намек за забравени чувства.
Изчезнала радост в ужасна пустота,
като пропадане в непрогледна мъгла,
като вечен сняг по цялата шир
на необятна,но мъртва,студена земя.
Като отчаян пътник сред снежно море,
загубил верният път към топлия дом,
като сивият свод на мътно небе,
ниско прихлупено като безкрайна тъга.
Като измъчен вой на самотния вълк,
познал кошмара на страшната липса,
отхвърлен от своите като излишен товар,
борещ се със смъртта в последна агония.
Като черен гарван литнал срещу съдбата,
като жертви на вярата в ненужният бог,
отрекли се от своята истинска същност,
слепи роби на фанатизирани мозъци.
Като загаснала жар на бурна любов,
като неприета молба за мъничко щастие,
някъде в падините на меланхолично съзнание,
като безумен крясък в заспалата тишина...