автор: nikoi_1

Сенки в съня ме догонват,
алени пояси носят,
идат във нощите лунни
помощ от мене да просят.

Нямам аз тънинка пушка,
ех,моя нощ хубавице,
моя нерадост и дружке,
нямам си сабя змеица.

Имам пирински върхари,
охридски зидове яки,
солунски верни другари,
крушевски кръвни байряци.

Сенки в съня ме догонват,
алени пояси носят-
мои побратими морни,
в нощи нечакани гости.

-Де,мори Земьо неверна,
друмища бели си скрила?
Горо ле,черна ,чумерна,
що си си листето свила?

-Гоце го снощи убиха-
бели ми друми църнеят,
жълти го листи покриха.
Жално гората немее.

Сенки в съня ме догонват,
алени пояси носят,
идат във нощите лунни-
памет за Гоце ми носят.