автор: angar

На земята ни – сплескана диня,
сред Великата Рилска пустиня,
като ясно планинско око,
бистро слънчево езеро плува.

В него млада русалка лудува.

Греят в пръските ярки лъчи
и чертаят дъгата над нея,
а смехът й – прозрачен и чист,
като бисерен ромон се лее.

Смоци слизат по двете бедра.
На гърдите й капчици има.
Грациозна и много добра,
тя по дух ми е родна сестра,
а по плът – моя нежна любима!

Тя е облак от светли лъчи!
Тя в мечтите ми само живее!
Но притворя ли вечер очи,
моментално отлитам при нея.

Сплитам с нея бъбриви ръце,
кърша крехкото гъвкаво тяло,
във косите й скривам лице.
Тя е приказна, моя изцяло!

И след час на върховен екстаз,
на гальовна любовна стихия,
аз си спомням с усмивка за вас -
що зад никкове разни се криете:

недостъпни, надменни към нас,
колко всъщност ненужни сте вие!