Здравей,
аз съм глупаво и страхливо момче,
което иска да благодари на едно момиче,
ухаещо на море –
момиче с коси и лице,
носещи мириса на вълни,
на неуловимия вятър,
на безбрежньото синьо,
на блясъка на хилядите слънчеви лъчи
по необятната водна шир,
на горещия пясък и на горещите длани –
да благодаря на
топлите му устни и топлото му сърце,
момичето с нежни очи и галещи думи,
което предадох и и оставих
само на забравата,
и то пак ми прости,
и пак утеши ме, без да търси отплата,
твоята прошка – лек за моите рани –
мое красиво момиче,
ухаещо на море,
мое красиво момиче,
здравей...