автор: dara33

1
Кортасар е прав -
„предпоставка за щастие
самотата ми”
другото Пътя

размишляваше
а животът се нижеше
през окото
на иглените му състояния

токчетата нямат връх
счупени
от набезите на
неизвестното

ръката галеше
плешивата му глава
докато
безразличието убиваше
неговата мъжественост

мълчеше всеки път
щом повдигнеше булото
на нейната съкровенност
преди края
6
копитото на коня
остави
следа върху
измачканата му кожа