автор: katbalu

Когато бях малка, мечтаех, че някога,
ще стана голяма,
сама
ще тръгна по слънчева, планинска поляна
и.........Левски ще съживя.

Наоколо птици, цветя и потоци,
а той легнал кротко сред тях,
потънал в безвремие
с къдрици от злато,
ще спи като приказен княз.

От малка аптечка шишенце ще взема
и друго и трето и ---виж!
Вълшебството станало-
той ще се вдигне,
отново красив и велик!
Мечтаят децата,
мечтаят във детството,
мечтаят във приказен свят,
там няма бесилки,
позор и предателство,
там липсва студения сняг.
Студеният сняг февруарски в полето
сковал онзи -страшния миг,
когато отровно изсъска въжето
и рече--"Убих го! Убих-х-х!

Мечтайте дечица, че има поляна
и Левски в тревата лежи.....
Да... там е... заспал е за малко!
Красив, смел и с руси коси!