Нощта прегръща небето.
Огнена пита от звезди
се удря в тъмнината
и започва да се рони
троха по троха-
огледалото на съдбата е счупено.
Най- острото, като игла парче,
раздира душата на всемира.
Болка в ритъма на времето.
И стенанието на тишината-
едно продължително стенание...
Останалите парчета
от счупеното огледало
се забиват в мрака
и прерязват вените на нощта...
Болезнен стон...
... и прегракналият глас на петел.
От раните на небето
потича жълта кръв...
Изгрев.