автор: katbalu

Ти каза ми- "Талант ли?- В теб го няма!
Не ставаш, ти не пишеш, той -кипи...!"

Талантът мили, той не се забравя,
не се купува и не се топи!
Със жар да да го поръсиш, с люта пепел,
дори да го разпънеш ти на кръст,
той ще гори по- силно и ще свети.....
омайно цвете никне в гнила пръст!
Той много, много трудно се предава-
най често- никога дори!
Недай си боже да ти го покажа,
ще се уплашиш, ще те задуши....
И затова го крия в чекмеджета,
в хладилника пред който се гневиш,
с чиниите го плакна и подреждам,
а той е вярно куче- с мен стои
Приспан е като стара хала и завързан,
намотан и насукан със въже.
Въжето пък си има просто име-
Еднообразие или пък Битие
и затова не казвай, че го няма,
защото той макар и пропилян,
като игра на карти е - уж губиш, но току виж-
асо във нежна длан.

от стихосбирката "Чергарка"