автор: pasata

Хей, слепци, скрили очи и лица
в яката на собствената си измислена, удобна лъжа,
свят без начало,
в който жалко броите дните на своята плахост –
нямате сили, дори в лице да заплюете,
нямате смелост дори да подадете ръка,
животът ви – конецът, на който виси кукла –
вашият призрак –
вашата душа,
търсеща, жадна за извор, за дъжд, за оазис, за радост –
Вие, отказахте ли й истината?
Вие, задушихте ли я в страховете си, във втълпените ви предубеждения,
в импотентните ви напъни да докажете на себе си и на света,
че любовта е излишна...

21 грама, които ни свързват – теб,
мен,
той,
тя,
всяка капка,
всеки повей на вятъра,
всяка песъчинка,
всеки звук,
всяка частица светлина –
хей, слепци, отворете уста и извикайте,
разтворете ръце и махнете бронежилетките –
без страх от стрели и куршуми –
там умира дете, тук изгнива душа,
в лъжа и мизерия издъхват дните ни –
хей, вие, хей, ние – слепци –
ДА ОТВОРИМ ОЧИ –
И да върмен отново душите си....

***

Хей, смешнико, сочещ с пръст другите,
Хей, страхливецо вътре в мен,
мое второ Аз,
с дъх на мътна отрова,
гняв спотаен,
поемащ с цяла утроба своето безсилие да избереш,
криещ своята трепереща душа,
Хей,
как искам да те удуша,
да те изтискам от лицето си,
да те изтрия от съзнанието си и от тялото си,
да те уморя до смърт,
да те похабя –
да те приема в себе си и да те победя .......

***
Хей, приятели мои, мои любими,
ненаситна е мойта душа за вашите думи, за вашия смях, за вашата вярност,
хей, вие, които обичам, далечни и близки,
верни и бягащи от мен,
хей, сродни души,
простете и благодаря,
аз съм тук и сега, аз съм там и някога,
но все с вас,
мои любими,
ще ми простите ли, дори когато воня на повръщано,
дори когато душата ми е прокажена,
дори когато сърцето ми е предателско – от отчаяние, от болка, от страх,
ще се изсмеете ли над мойта агония, ще ме накарате ли да се смея над
собствената си агония,
ще ми кажете ли, върви, намери своя път, върви,
нас не ни мисли,
хей, приятели мои,
не се нуждая от загриженост и от съвети, от материална подкрепа,
от обиди, от настървено очакване да ви докажа своята обич,
кажете ми само - с теб сме,
и ми простете!

Хей, приятели мои, хей, мои любими, незаслужена моя награда за жалките ми опити да намеря светлина,
Хей, приятели, хей, мои любими – изпитание и отплата за мига, в който устояваш на света,
Кога ще живеем отново мечтите си,
Кога отново ще повярваме,
че можем да сме щастливи,
че можем да сме себе си,
простете ми и благодаря....

***
Хей, живот слънчев, син и нежен,
коварно неверен,
винаги мой, винаги бъдещ,
винаги тук, винаги далечен,
ненасищащ моя вкус, моя копнеж
да те любя, да те имам и да те загубя,
да те изпея и да те изтанцувам,
да те разкажа –
с очите си,
с ръцете си,
с гласа си,
с езика си,
с устните си,
със сълзите си и със смеха си...

Как една ръка, вплетена в моята,
Как косите, които роша с пръсти,
Как топлината на единственото момиче
се разлива в тялото ми,
докато я слушам, сгушена в мен –
този звук и тази тиха преданост –
като едно цяло –
две души в лятна нощ и една звезда...

Аз изпълних мойто поетично заклинание -
и те спасих –
и платих цената на твойто изкупление –
моята обич, моята страст е погубена –
моята мечта, моят сън наяве, моят свят
са една изгорена и пребита до смърт илюзия...

Хей, живот – целувка за сбогом,
Хей, живот – прегръдка за здравей!