автор: Hemu

Понякога съм плаха
отчайващо съм мила
в душата имам стряха
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата
вътрешно освободена,
аз летя из тъмнината
лекокрила, устремена.
Изпепелявам тишината
възбудено неприлична,
музика звучи в душата
eдин тон по - различна.
Нежен спомен не съм
едва ли някога ще стана,
тихо идвам в ласкав сън
и галя, не оставам рана.
Сънувай ме и ме помни
един образ в тишината
грях не е, с мен тръгни
аз съм сън, сън за жената.

16.07.2007г