Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 400
ХуЛитери: 0
Всичко: 400

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМалко преди вечеря
раздел: Разкази
автор: jonkata

Минаваше шест часа, а Невена все още седеше до следобедното си кафе и неотпития сок. Когато за пореден път не намери разумно обяснение за поведението на Виктор, тази сутрин, завърши с - "той си е такъв". Мъжът й беше от хората, на които постоянно им трябваше виновен и в тяхното семейство, най - често, тя запълваше тази ниша.
Гневеше се колкото на него толкова и на себе си, че му позволява подобно поведение, но не й стигаше куражът да му се противопостави. Въпреки ядът, болката, разочарованието и страховете й през целия ден не я напусна усещането за изход. Допи кафето, надигна чашата със сок и я изгълта наведнъж. Стана, взе работния тефтер и химикала, и започна да пише. "Ще излея върху белия лист онова, което не се осмелих да споделя с никого. И как бих могла когато не си го признавах дори в себе си. Ще го прочета и ще реша какво да правя" – мислеше си тя.
Застанала встрани на собствения си живот, започна да го наблюдава и оценява като зрител. Някъде там, измежду красивите и омерзителните картини на нейните преживявания, от дълбините на душата й започнаха да изплуват неподозирани страхове, потиснати желания и травми. Думи, чувства и картини изскачаха трескаво в съзнанието й, и тя едва успяваше да ги запише. Почеркът й ставаше все по ситен и неравномерен, пропускаше думи, други записваше както дойде, но даваше живот на всеки спомен, болка или страх.
Обичаше черновите си. Знаеше, че те са единственото, свободно от цензура, поле на изхвърлените несъзнавани съдържания. Убедена в твърдението, че безсъзнателното не може да лъже, тя отдаваше голямо значение на първичния текст. Харесваше го суров и грапав, с оригиналните находки, и на места детински хлътвания, но истински и неподправен. За нея психотерапевтичната функция на писането беше все още водеща. Първата чернова винаги пишеше на ръка, за да не пропусне и информацията от графичния изказ.

Едва на тридесет и шест години Виктор вече има шест самостоятелни изложби в страната и пет участия в различни експозиции в Европа.
Невена не разбира изкуството му и това я гнети повече от натякванията му. Нерядко си задава въпроса: " И другите хора ли се чувстват толкова глупаво пред картините му като мен?". А най-много от всичко я смущава широката усмивка, която се изписва на лицето му когато тя с недоумение разглежда платната му.
Пита се, защо продължава да е с нея вече десет години, след като не може да срещне и грам разбиране, както сам често казва. Защо през цялото това време се опитва да превърне точно нея, най-неподходящата, по тяхно общо мнение, в свой критик и вдъхновител едновременно.
Тази сутрин се разиграва поредният семеен скандал с последвалото обвинение в апатия и липса на всякакъв интерес към изкуството му. За него, да се оценяват по достойнство творбите, които създава, означава безрезервни, възторжени адмирации. Всичко друго се окачествява като пълна липса на интерес и незачитане. Последното, от своя страна, взривява нарцистичния му аз и виновниците, но само онези, които припознава като жертви, биват "наказвани" сурово.
"Ако си тръгна от него сега, ще излезе, че бягам" – мисли си тя. "Ако остана в нишата, която ми е отредил, ще продължа да играя ролята на жертва и да осмислям съществуванието си с това, да съм негова жертва!"

Ръката я заболя от стискането на химикала. Спря за момент, за да почине, и прочете последното изречение. За първи път наричаше себе си жертва и то два пъти в едно изречение.

Никога не ме оставя да се наслаждавам на творбите му. Залива ме с многословни, често напълно противоречиви обяснения, и за десерт – упреци в оскотяла душевност. Във всеки момент, в който величието му се почувства застрашено, той извърта разговора така, че да ме обърка съвсем, без да прикрива задоволството си от това. Наглостта му взима връх когато на въпроса ми : "Тази усмивка на какво отгоре е?", той отговаря - " Въпрос на власт!"

Виктор влиза в стаята и затръшва ядно вратата. Тя оставя химикала, вдига глава и го посреща с поглед, преливащ от презрително отегчение.
"Няма ли да си отидеш най-сетне?" – пита той.
"Защо?" – изненадана от въпроса му, пита на свой ред тя.
"Не намираме път към душите си! Нито рисуването, нито поезията ти, която така и не разбрах, успяват да ни помогнат за това."
Тя става, пъха ръце в джобовете на копринения си халат и тръгва към вратата. Минава покрай него със сведен поглед, отваря я и се извръща бавно. Забива очите си, посивели от съжаление, в неговите. Вдига ръка, прицелва се и изпраща един куршум право в челото му.

– В тази къща ще се вечеря ли днес? – подвикна мъжът развеселен.
– Готова съм. Завърших го! Искаш ли омлет с гъби и пармезан? – изчурулика жената.
– Знаеш, че обичам омлета ти с гъби и пармезан!


Публикувано от BlackCat на 15.07.2007 @ 10:19:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jonkata

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.10.2021 год. / 02:55:36 часа

добави твой текст
"Малко преди вечеря" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Малко преди вечеря
от illusion на 15.07.2007 @ 10:47:41
(Профил | Изпрати бележка)
Bravo, nova Jey! Stanal e! :)
Radvam ti se! ;))


Re: Малко преди вечеря
от 0805 на 15.07.2007 @ 11:02:12
(Профил | Изпрати бележка)
Малей!:)))

Еваллата, Джонката!


Re: Малко преди вечеря
от Ufff на 15.07.2007 @ 13:00:49
(Профил | Изпрати бележка)
Оф, трудно е да бъдеш зрител на живота си. Накрая трябва да се избере роля, няма как;)
Спецпоздрави!


Re: Малко преди вечеря
от Jiva на 15.07.2007 @ 14:17:53
(Профил | Изпрати бележка)
мда...в логиката има такива въпроси, при които и двата алтернативни отговора са неистинни. което по презумпция трябва да означава, че има и такива, при които всеки е истинен?

на мен ми хареса твоето науж:) - такова облекчение е, че чак огладнях:))


Re: Малко преди вечеря
от alef на 15.07.2007 @ 19:50:01
(Профил | Изпрати бележка)
Когато отговорът е : "Обичам омлета..." , а не например : " Пак ли?...Прокудкудяках" , значи всичко е наред, или поне е тръгнало натам...:))
Поздрави, Джонка!


Re: Малко преди вечеря
от krissi (p.g.d@abv.bg) на 16.07.2007 @ 10:37:14
(Профил | Изпрати бележка)
Преосмисляне. Мисля си, че всеки човек в определен момент от живота си би трябвало да направи това. А после...?!

Поздрави Джо!:)


Re: Малко преди вечеря
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 16.07.2007 @ 22:10:02
(Профил | Изпрати бележка)
За пръв път чета разказ от тебе!
И определено ми хареса!
:-)))
Рецептата за омлета?!
;-)


Re: Малко преди вечеря
от jezabel на 17.07.2007 @ 08:22:39
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Само така!)))