автор: cecko

Когато думите не идват от сърцето
Не могат никой да измамят
Като камбани кухи удрят се в небцето
И казваме ги ала помни ли ги някой

Красиви са , така са подредени.
Че сякаш писани са в рая,
Но истинските думи с мисъл траен
Се раждат в болката от ада

Допиват питието си сами на бара,
Не позволяват никой да ги черпи
И дълго чакат на далчена гара
Да тръгне влакът от сърцето