автор: Pitagor

Денят подмина малкото градче,
захвърли на площада прах и жега
и някъде в гърдите ми – момче,
което чезне за любов и нега…

И някъде в главата ми – дете,
обуто в индиански мокасини,
затичано напред – да порасте,
та да се рейне в глъбините сини.

И някъде в сърцето ми – жена,
докосваща с гърдите си съня ми.
И в нейната утроба – семена,
които ще се преродят в сина ми.

По радиото чувам “Вив ла Франс!”,
Париж, Монмартър, Айфелова кула,
Едит Пиаф – магьосницата в транс
приспива ме и аз летя над Кула…

Нощта надлита малкото градче
и ръси по площада прах и огън,
а в мен, като в затвор, едно момче
се бори за живот – до изнемога.