Приятелко тъга,
иди си,моля те.
И поседни ,
на стълбите над кея,
където старец свиреше
на банджо най-нежните мелодии.
После полети ,
към оня слънчев дом на склона,
свил гнезда за птиците.
Приятелко тъга,
върни ми оня миг-
разперени ръце
и лумнали огньове във очите
там, на стръмната пътека,
водеща към истинния храм
на любовта без думи.