автор: pord

Поете, виждам, че си яхнал коня,
че няма милост в твоите очи,
че цял живот миража си ще гониш,
че няма нито звук да премълчиш.

Под твоите безпаметни копита
ще падат градове, села, стени;
подковите ти ще красят вратите им,
митът за тебе ще едрее с дни.

Подхванал петдесет войни, накрая
ще си останеш само по една...
Ти за това, естествено, нехаеш;
и сутрин пак потегляш на война.

Навлякъл генералска униформа,
ти сякаш пишеш не с перо, а с щик.
По дланите ти няма грам умора,
ала не ставаш даже за войник.

Миражът ти е все така далечен
и ти в оазисите кръшваш пак.
Пустинята на думите е вече
единственият ти реален враг.

Затуй сега кънтят еднакво кухо
и кроткият, и бойкият ти плод.
Недей упреква всички, че са глухи;
ти сам ги проглуши за цял живот.