автор: LATINKA-ZLATNA

2.
Родопа зе разбулва.
Есен е...
С благовонна смола обля
ограбената ми душа
и я облече с листа
от чисто злато.
Високото й стройно тяло
я приласка.
А изумрудените й очи
я галят със спокойствие...
Сложи софра
с вкусни плодове и гъби,
и ме нахрани щедро.
С борови игли
вплете във косите ми
жълти кехлибарени слънца...
Обу нозете ми
във везани пантофи със сърма
и ме поведе
по пътеките си - халища от багри.
Вървиме бавно.
От тялото ми чанове звънят...
Сърни и зайци скачат наоколо.
И звук на гайда долетя.
А пенливите потоци
въртят хора
и крещят от радост.

Не съм сама.
Не съм победена.

3.
След сто години пак
се усмихват чардаците ти хубави.
И въздухът ти пак дъхти
на мляко и сено;
на тютюн и здравец.
По гладките ти улици вървят
отрудени миньори.
По сочните ти пасища
стада се гонят.
И птичи хор отвсякъде струи.
Слънца зелени греят...
Родопа, майчинко добра,
сега сърцето ми тупти
в сърцето ти оловно.
И отново аз съм
твойто борче бяло.

В люлката си
девствена
люлей ме!...