автор: Pitagor

Душата ми – загаснало огнище –
възкръсна пак!
Разравям наслоени пепелища,
та там от теб, от Бог или от Нищото
да търся знак...
Ако намеря Божията воля,
ще се смиря.
Ще стана вярващ, тих и ще се моля
унесен пред лика ти… (теб отколе
боготворя!)

Поличба ли от Нищото открия –
отдавна знам –
обратно в пепелта ще я зария!
Любов, и страст, и песен да затрие
не ще му дам!

Накрая – ако знак от теб изровя
до въглен жив,
ще ти простя за думите – отрови,
затворник ще ти стана – и в окови
ще съм щастлив!