автор: LATINKA-ZLATNA

Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и сълзи фалшиви?
И пряма съм с любимите си хора?
Дали затова по улиците падам,падам?...
Във мене лумва като пламък
горещо възмущение
срещу рутината и опошляването
на чувствата и любовта.
Защо на всичко свято
прекъсваме връвта?
О, къде е принцът на бял кон,
за да ме отведе
в Царството на ПРИКАЗКИТЕ?
Защо се бави толкова?
Кога ще дойде?
Копнея само обич,
а се препъвам в камъни.

И все пак има надежда щом
главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.