автор: Pitagor

Измислих любовта си, алкохолната,
безкрайно силна – сто процента спирт!
И тя се втурна, бедната, охолната
в един ужасно дестилиран флирт.

Целуваше бутилките опразнени,
а с пълни чаши правеше любов.
На Ерос жрици – още необяздени –
копнееха за моя благослов.

Пристъпяха от крак на крак размекнати,
разчувствани и влажни, ала аз
се сещах за терзанията, секнати
внезапно и от неговорещ глас.

Та все дочаквах – те се разотиваха
обидени и не така добри,
на друго място, с други се опиваха,
а аз допивах ранните зари…

Измислих любовта си – непрестижната,
пристигнала с последния ми влак.
И виждам – тя – приятелката, ближната
ще ме довърши.
Но кога?
И как?