автор: Pokahontas

Времето
си сви гнездо
в разплетената кошница
на залеза
и се загледа по това,
което вече
няма да се върне.
Без очакване
и съжаления.
Очакването
е отбивка за наивници
с надежди хранещи
изпосталяли
облачни коне.
Не приспивай бурята.
И не храни очите си
с нарочени слънца.
Наясно сме.
И ти не вярваш в тях.
Но знаеш -
само истинското
винаги разсъмва
във душата.