Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Mihaylov
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14028

Онлайн са:
Анонимни: 87
ХуЛитери: 0
Всичко: 87

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДисекция
раздел: Поезия
автор: Pitagor

или едно дълго любовно стихотворение

1.
В легенчето от ведро самочувствие,
покрито с благороден син емайл,
полегнах, но ми беше твърде тясно,
та някак трудно в него се побрах.
Ала това е, всъщност, без значение…

2.
След туй поставих фини ръкавици
(хирурзите с които оперират)
и докато ги слагах на ръцете,
усещах тежест, като че надявам
известното контрацептивно средство…
(Какво говоря, никак нямам опит
с неща, направени от тънък каучук)
Но нищо. И това е без значение…

3.
Тогава от кристалната поставка
взех скалпела – бръснач на мисълта си,
загладих го на философски камък
(то в стара къща всичко се намира)
и бавно почнах да се дисектирам.
Туй, мисля, има някакво значение!

4.
Разрязвах кръговете концентрични
в дървото на отминалото време –
отвътре, та навън и много бавно,
не исках нищо ценно да пропусна.
Но, странно, в издълбаната утроба
бе празно, намирисваше на злоба,
та затова не случих да намеря
което, мислех, вътре в мен е скрито.

5.
И изведнъж, когато не очаквах,
пред погледа ми блесна малка снимка.
Тя беше потъмняло-чернобяла
и хората се движеха по нея,
по някакъв сайгонски сив площад.
А бяха двама. Сериозен офицер
с парадна униформа, с еполети
придърпаше след себе си момче
по потник и възкъсички гащета.
И някак си естествено и в миг
военният повдигна си ръката,
опря май нещо на момчето до главата,
видя се дим и онова се смъкна
и стана запетайка на асфалта,
потрепваща в безсмислена агония…

6.
А в моята глава, на мястото, където
военният прострелял бе момчето,
направи се голяма черна точка,
която непосилно ме болеше.

7.
Не зная, има ли това значение,
но аз по-стръвно почнах да се ровя
в остатъците си недоживяни
и пак така внезапно и набързо
намерих друга страшна фотография.

8.
Човек лежеше някъде в килия,
бе слаб, брадат и, може би, посърнал
и взираше се в малка женска снимка,
прикрепена с карфица към стената.
Но ето – други взеха да го дърпат,
човекът се опъваше… напразно…
Измъкнаха го, но преди това,
успя, все пак, жената да целуне,
която, вероятно, бе убил…
А после – странна зала, странен стол,
натиснаха го някак си на него,
привързаха крака, ръце, глава,
направиха го бързо и усърдно…

9.
Отстъпиха, последва кратка пауза,
но изведнъж човекът се разтресе
и взе да пуши, а между краката
се стичаше урина – като дъжд
в голям пластмасов бял леген…
Изключиха и включиха отново
стохилядното тъпо напрежение
и оня пак неистово запуши,
особено отгоре, от главата…

10.
А в моята глава, на мястото, където
димът бе гъст и пушеше най-много,
направи се голяма черна точка,
която непосилно ме болеше…

11.
И ето че след толкова години,
когато цял съм изтъкан от болка
и виждам – нещо трябва да направя,
(та затова, най-вероятно, ровя)
аз търся две големи черни точки,
които непосилно ме боляха,
за да разкажа, може би, отново,
съдбата си в последно изречение.
И ако, претръпнал, ги намеря,
знай – даже Ти ще бъдеш без значение…


Публикувано от Administrator на 09.07.2007 @ 20:18:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Pitagor

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 37523
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Дисекция" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дисекция
от rajsun на 09.07.2007 @ 20:43:12
(Профил | Изпрати бележка)
Най-зеленото, най-живото на света е сигурно талашът, който осъденият на смърт вижда под краката си...
За последен път...
...

Бъди!


Re: Дисекция
от Pitagor на 09.07.2007 @ 21:36:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Кофти работа! :( Ама и това е част от живота!

И ти бъди! :)

]