Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 403
ХуЛитери: 5
Всичко: 408

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: Lombardi
:: NadiKa
:: Albatros
:: Hulia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПритча за мига
раздел: Други ...
автор: apollyn

отваряш очи, затваряш очи. вдишваш, издишваш. толкова е просто. един миг е отлетял. а какво е мигът? можеш ли да го събереш в шепите си и да отпиеш от тъгата му, да усетиш колко е сладък? можеш ли да го целунеш, да слееш устни с него и да изтлееш във вярата, която носи? знаеш ли какво е мигът? виждал ли си как падат звездите? как се трупат снежинките? виждал ли си кръвта през светлия затвор на вените?
отваряш очи, затваряш очи. вдишваш, издишваш. толкова е просто. един миг е отлетял. а какво е мигът? можеш ли да го събереш в шепите си и да отпиеш от тъгата му, да усетиш колко е сладък? можеш ли да го целунеш, да слееш устни с него и да изтлееш във вярата, която носи? знаеш ли какво е мигът? виждал ли си как падат звездите? как се трупат снежинките? виждал ли си кръвта през светлия затвор на вените?

толкова е просто. вдишал си. мигът си е отишъл. целунал си. и той отново е тук. преплита се в косите ти, наднича в очите ти, смее се в потока на сълзите ти, надава радостни викове в смеха ти. цял един миг. ти си до мен. цял един миг. ти се отдалечаваш. един цял миг… отлетя като птица, понесе облаците ми, прегърна дъждовете ми, изпи мъглите ми, изви се в мен.

аз живея. разбивам реалността на малки парченца, за да я разбера. а тя е толкова красива в сложността си, толкова прекрасна, че боли, когато я гледам. и аз я раздробявам, убивам я, превръщам я в ситни късчета месо, с които задоволявам хищническия си глад за познание и разбиране. но аз не разбирам, толкова ужасно не мога да разбера. а реалността се извива над мен във всички цветове на дъгата, препуска в тялото ми, милва ме, както си ме милвал ти, шепне ми за миговете. тя ми ги подарява, слага ги в ръцете ми, кара ме да отпия от тях, да ги обикна, както обичам теб. искам ли? страх ли ме е? не мога.

един миг, подобен на цветна пеперуда, е кацнал върху ръката ми. шепне. пърха с крила. разлива цветен прашец. приближавам устни към него, за да целуна ефирните му крила. а той се разтапя под дъха ми, стоплен, ехиден, жлъчен, обичащ. мигът ме обича. протяга хилавите си ръце към мен, вперил черните си очи в сърцето ми. иска да го изтръгне, иска да вкуси кръвта ми, да разплиска капки кръв по устните си. разтваря плътта ми. но там… там няма нищо. нищо не пулсира в дълбините на тялото ми, защото ти поднесох онова, за което бленува моят миг. и той, разплакан, сяда в шепите ми.

-защо не ме обичаш?- пита ме той. ридае.

-не знам.- отвръщам аз и заридавам по-силно и от него.

свивам се в мъката на мига и той се усмихва. изтръгнал е емоция от мен.

-ще ме помниш ли? - отново пита той.

-винаги!

-ще ме забравиш, та дори сега ти не помниш какви са на цвят крилата ми!- избледняват думите му във вятъра. избледнява и той.

-недей!

усмивката му се очертава като усмивката на котарака от "Алиса в страната на чудесата". зъбче подир зъбче, безмилостната му гримаса цъфва като хищно цвете пред очите ми. аз искам да го задържа, да го запомня, да го запазя. да го затворя под стъклен похлупак, да го заключа във вечен кристал, да го имам. но той не беше мой.

целуваш ме. мигът е между нас. отвръщам на целувката ти. той е твой. само твой. но ти не ще го обичаш, ще го забравиш, както си забравил всяка целувка, която сме си разменили. болка се разлива по устните ми, изпълва ме горчивина, искам да отровя вкусът на целувката ни, да те накарам да си спомняш единствената горчива целувка в живота си. но ти усещаш само сладост. мигът те обича- той влива цялата си обич в целувката ни. той иска да я помниш, иска да запазиш него самия в кристала на спомените си.

отваряш мътните си очи. събуждаш се. а аз те гледам. искам да задържа мигът, кацнал на челото ти, галещ косите ти. усмихваш се. забравил си целувката. разтваряш устни за нова. и отново аз поемам в себе си цялата горчивина, която оставяш у мен, поглъщам я и се моля мигът да я превърне в сладостта, която изпитваш ти.
обичам те. мигът го разбра, а ти не… мигът ме намрази заради тази обич, а аз не мога да намразя теб.

-защо не ме обичаш?- питам те аз.

-не знам.- отвръщаш ми ти.- ще ме целунеш ли?

и аз навеждам глава към съненото ти лице. обичам те, обичам те, ридае собствената ми целувка. но ти не чуваш, ти искаш само сладостта на устните ми, солта на душата ми не те интересува. впиваш пръсти в мен, причиняваш ми сладка болка, в която потъвам, която ме омайва. обичам го, шепна на мигът, който се опитва да ме изтръгне от теб. обичам го, обичам го. разтапям се в съня на очите ти, а ти протягаш пръсти към кожата ми, сърцето ми тупти, захвърлено на пода, то пръска кръв върху чаршафите.

-обичам те.

-наистина ли?- прошепваш в ушите ми. и впиваш хищните си устни в моите.

не мога да говоря повече. гласът ми си е отишъл. сълзите се стичат по лицето ми, мигът вие от болка на ръба на леглото, а ти пиеш солената вода на очите ми сякаш е най-сладкото нещо на света. целуваш ме. искам да извикам. мигът се вплита в пръстите ми, оплита ги, извайва спомени пред очите ми.

-боли ли те?

-не.-за първи път те лъжа.

твоите лъжи ме разкъсват, както целувката ти ми дава живот. обичам го, крещя на мига, който лежи свъсен на възглавницата. той протяга пръсти към мен, милва ме, опитва се да ми отнеме болката, която си ми дал. но аз я стискам, вкопчвам се в нея, защото тя е единственото, които поиска сам да ми дариш. тя е твоят подарък, тя е отговорът, който ми даде срещу сърцето ми.

-обичам те.

-не го казвай повече.- изкрещяваш в лицето ми и заглушаваш думите ми с целувка.

разпадам се. остана ми само мигът, а той ме обича, за разлика от теб, той е сбъдването на твоите лъжи, той е щастието, което нямам. и ще го пазя… винаги…

-обичам те.-усмихвам се на мига, целуващ очите ми.

-аз също.- прошепва той и ме целува…


Публикувано от mmm на 10.06.2004 @ 21:17:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 19:20:16 часа

добави твой текст
"Притча за мига" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Притча за мига
от Liulina на 10.06.2004 @ 21:20:09
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Повече е много думи,много нещо...


Re: Притча за мига
от Marta (marta@all.bg) на 10.06.2004 @ 21:28:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
!!!!!!!! окончателно си потвърдих мнението.
Мигът те обича- теб, apollyn. Аз нищо не разбирам и все по- малко схващам реалноста, но съм сигурна, че имаш дарба да виждаш и улавяш мига.


Re: Притча за мига
от 4i40 на 10.06.2004 @ 21:42:16
(Профил | Изпрати бележка)
Това за "твоите лъжи ме разкъсват" е много ценно! Поздрави!