автор: Mojsei

Пред вас поети славни, нека
мъката си черна да излея,
че ме връхлетя Съдба нелека -
във Сайта си да съм не смея,
защото ми е тежко на сърцето:
във ХуЛи-те Сибила бе добра,
но вече промени се битието
и аз се готвя тъжен да умра!

Нимфа, с песен многогласна,
реши Мойсея да погали -
чрез сравненията опасни,
завлече го в поля заспали
и беше с него много мила:
отдаваше душата си сама,
деня ми с радост озарила,
но днес се готвя вече да умра!

"Животът" в Нет-а - нероден,
започна да набира сила,
а тя с дъха си озверен,
с прокоба беше го дарила
и той, така от нея сътворен,
реши и мен да обвини:
бъди - промълви - ти благословен,
но първо във разрухата умри!