автор: angel_stz

В надпреварата със времето
да свържа двата края,
тичайки от стан на стан,
трупам насъбралата се пара
като в уморен локомотив.
Трасирам релсите житейски
и на всяка гара бавно спирам,
после тръгвам задъхана пак
набирам скоростта отново
и устремена се лашкам
пак напред и назад...
И загубвам всякаква представа,
за времето ми вчерашно и днешно,
забравям на коя съм гара,
оставила съм нещо спешно
и нещо важно, неотложно..
В миг се виждам отстрани:
уморена, похабена, а децата
литнали със своите криле
в полет неуверен, но прекрасен
с мечтата там, където ги зове
И казвам си:
- Ей, поспри се малко!
Виж наоколо света!
Виж ,че толкова прекрасно
е утрото ти без тъга..
Няма по - важно нещо във живота
от здравето, семейството и любовта!