автор: LATINKA-ZLATNA

Любов,
какво печелиш
като правиш сцени?
Хитруваш
и се извърташ...

Играеш си със съдбата!
Дори не забелязваш как
по ръба на пропастта
се движиш.
Хилядолетия копнях
да сложа глава на рамото ти,
смехът ми в дланите ти да лудува,
в прегръдката ти топла да се гушна
и като река напролет да бълбукам.
А ти зад хоризонта
собственият страх си криеш.
/Страхът ти! Каква ли космическа шега
отново ти играе!?/
Ти вече си мъртва!
Но истинска ли си
ще възкръснеш.

А до тогава
във мълчалива пауза
ще отдъхвам.