автор: meiia

Ти беше толкова наблизо.
Цвете на прозореца ми беше.
Oт сълзите ми наниза нанизан.
Беше любовта ми, беше, беше...

Беше ласка в гълъбовите пера
и милувката по шията ми бяла.
Беше демон с ангелски крила,
беше ураган и време спряло.

Беше недоказаното сетиво,
даряващо ми полети в безкрая.
Беше сякаш цялото ми естество.
Беше онова, което все не знаех.

Беше топъл летен звездопад.
Беше мрак, от светлина пронизан.
Беше ми подслон по пътя непознат!
Но не усети. А беше толкова наблизо.