автор: biala_liastovica

Стоя си пред компютъра, а мислите ми са при теб. Каква беше тази магия, която ме направи пленница на стремежа ми към теб, на желанието ми за теб, на копнежа ми за теб? Толкова силно те искам, но си стоя кротко пред компютъра. Така трябва!
Само, че това, което е редно и това, което иска душата са две различни неща...
Тогава душата ми се откъсва от тялото и идва при теб. Виждам очите ти - толкова искрящо сини, с проблясващи палави пламъчета... Виждам усмивката ти и знам, че тя е за мен. Но ми е тъжно, защото душата е разделена от тялото.
Няма как да е иначе, защото тялом съм тук пред компютъра и не мога да бъда при теб! Така трябва!
Но душата може да бъде с теб и тя е там - до теб, усещаш ли я?
Усещаш ли милувките по лицето си, леки като полъх на вятър, усещаш ли присъствието ми там, където си? Аз съм до теб навсякъде, не чувстваш ли?
Когато заспиваш те целувам за лека нощ, докосвам с пръсти лицето ти, очите, устните... Понякога оставам с теб до сутринта или до тогава, докогато феята на сънищата не отведе душата ми със себе си...
На сутринта се събуждам и отново идвам при теб.
Аз съм като "Скитникът между звездите", душата ми пътува свободно през времето и пространството за да дойде при теб. Само, че тези пътувания ме изморяват! Много ме изморяват! До кога ли ще издържа?
Не мога да бъда с теб и затова ти пращам душата си, защото те обичам!
Но аз ще си остана тук! Така трябва!
Душата ми е тъжна! Усещаш ли болката? Целувам те и върху лицето ти пада сълза...