автор: ina_ivanova

Не успях да ти кажа... Обичам.
Знаеш... думата някак ме плаши.
Днес е лесно. Сега съм различна.
Просто... спирам да споря със рицари.

Не разбра (или всъщност... не искаше),
че с последно доверие плащах,
всеки стих, всяка твоя усмивка,
всяка стъпка, чрез тебе изплаквах...

Не успях да изтрия умората,
набраздила с случайности мислите.
Не намерих пътека през Нищото,
със което засяваше дните ни.

Не разбра... или просто, не искаше,
да усетиш как в теб се намирам,
колко кухи без теб са ми... римите.
Ти, последен, докрай ме... познаваше.

Не успях да прогоня в теб... сенките.
А го исках. Повярвай ми! Исках!
Знам, че пиша във минало време.
Вече мога да кажа... Обичах те.