Така е тихо
само през стъклата
подгонени от
шизофренен вятър
нечуващи
бакърени лица
ръждясало се
плисват в полумрака
попиват в
огледалото на скрина
и то заплаква
апокалиптично
пред бисерите на
Йордан Радичков
Така е тихо
а така болят
разпукнатите кълнове
от думи
Едно щурче с
намокрени крака
зарито в
лявата ми половина
напразно
се опитва да засвири
но само
във фасетните очи
рубини глождят
сънните клепачи
Така е тихо
и напразно чакам
гласът ти
да застреля тишината