Над непристъпни
сиви скали,
бавно се вият черни орли.
Долу Велека
тихо шуми,
леко понесла бистри води.
Тук ела, погледни -
колко са бистри тези води!
Поседи, потъжи -
как отлетяха детските дни!
Над разпиляни
горски поляни,
слънцето сипе жарки лъчи.
Гледат узрели
и необрани -
черни къпини - черни очи!
Тук ела, погледни -
колко са ярки тези лъчи!
Поседи, потъжи -
как отлетяха летните дни!
Старият орех
с мощните клони,
с вятъра нощем
тихо говори.
А от бездънните висини,
трепкат безбройни ярки звезди!
Тук ела, погледни -
колко са ярки тези звезди.
Поседи, потъжи -
как отлетяха детските дни!
____
Това стихотворение обичах да си го тананикам по мотиви на валсовата мелодия "Тумбалалайка", та затова и съм го кръстил "...валс". Не е достатъчно добро, но го пускам за да има линк към форума на Марта "Поезия на път".