автор: LATINKA-ZLATNA

               На внучката ми

Колко са нежни ръцете ти, Елиа!
Като клонките на родопските цветя.
И колко са сини очите ти, Елиа!
Като небето над Родопа планина.
Щом заплачеш по лицето ти
се търкулват сълзи - пендари
и поливат стройното ти телце,
като бориките на планина Родопа.
Щом се засмееш гласчето ти
еква, като чановете
на родопските стада.
Ще изпея за тебе
най-хубавата си песен
и ти ще заспиш,
а аз ще осъмна с мислите си
за бистрите родопски ручеи.

Колко са нежни ръцете ти,Елиа!
И колко са сини очите ти
мое малко, бълбукащо изворче!