автор: pc_indi

В началото бях само тъмнина
и хаос от божествени частици.
Ти каза: " Виждам в тебе светлина."
И заблестях във хиляди искрици.
Ти каза: " Нека си земя,
която стъпките ми да прегръща!
Където да се свия и заспя,
в която от далечен път да се завръщам."
И станах твърда, топла, плодородна.
В очите ми морета се стаяват.
Ти каза: " Нека в световете им подводни,
безсилни, болките ни да се давят."
А после каза: " Ти си необятна!
Но аз ще те извая в крехка форма."
За мен душата си обърна наобратно
и аз се свих в ръцете ти покорно.
Ти каза: " Много болка ми донесе!
Но ако трябва днес да избера,
не бих избрал живот без тебе лесен,
а бих умрял от твоята ръка."
Така, полека ме научи да обичам
и да те пазя като свят граал в сърцето.
И псалмите за тебе плахо сричам,
защото ниско е, повярвай ми, небето,
за да измери цялата ми обич
и радостта, че мога да съм жива-
кодирана във твойто многоточие,
в посоката на земната ти крива,
в магията на смелите ти пръсти,
в нектара на молитвената жажда
и вярата, в която ме покръсти-
че Любовта умее само да се ражда.