автор: savana

От ден на ден
гласът ми става
мек като памук.
Стъклото режех,
нокти впивах,
бях удара със чук.
След туй със дни
разкървавена
събирам стъкълца,
превързвам рани,
преглъщам думи
гризе ме съвестта.
Това било,
ще кажат някой -
уроци на живота.
Платих ги скъпо и прескъпо,
но се превърнах
в кротката.