автор: Bee

Обичам
Летя. Не знам къде отлитам,
но имам си криле.
Макар и изморена скитам
навред в синьото небе.
Свободна съм!
Летиш към мен.
Литиш със ските.
Летиш от сини върхове.
През сняг,
със бяг -
ти все към мен
с последните лъчи долиташ.
Към мен през снежните гори,
през борчета и лед, мъгли,
донасяш плам и белота,
донасяш свежест, нежността,
донасяш слънцето при мен!
И става топло, светло, озарено,
блестящо, ясно и червено!
Яростно като безброй сърца
сляти в една река -
стихия, мощен водопад!
Помиташ ме!
И няма мен!
Но има ярка светлина, надежда,
радост, красота!

11.02.2003