автор: Pitagor

Когато бе на двадесет години
и чипоносо гледаше нагоре,
а слънцето се дръпваше – да минеш,
Те пиха те, напиваха, отпиваха,
по устните им стонове се стичаха
и погледи висяха по гърдите ти,
тогава аз пламтях и те очаквах.

Когато мина първата ти младост,
на шията се стрелна тънка бръчка
и звънна бяла струна сред косите,
Те пак стояха там – на тротоара,
държаха чаши бира, а очите им
събличаха те ловко и не виждаха,
че аз горя встрани и те очаквам.

Когато станеш толкова годишна,
че да празнуваш всеки мъжки поглед,
куршум да лееш, врачки да даряваш,
а случи ли се нещо по-различно,
оброк да хващаш и курбан ще даваш,
аз – малко блед, изсъхнал и отпаднал,
наблизо ще мъждукам, но ще чакам.