автор: rimopras

Водата е по твърда от трионите
на огъня, растящ като кипарис
в градините, претъпкани от стонове
и ни превръща във сълзене парещо.

Душите ни, душите ни самотни!

Смехът ще чака дълго зад вратата,
забравил как е вярната парола.
Ще се завръщат прилепи в душата,
а тя ще стене като нерв оголен.

Душите ни, душите ни!
Самотен.