автор: kristi

За конкурса “Наше село в рими”
С благударност към сичките ми гадинки за помоща

Ни са закачай. Туй ни са марули.
Къш, ша та пудметна със зюмбюла.
Латината и тя, гиздос чревена,
сам си я урекла за Левена.
Мушкатуто , ей тъйцък баш до нея,
/латината де/, дет са лилавее,
за Джонито е…Бе проклето,
що не чуеш? Марш от цветито!
Идно лаленце , зер , е за регина.
То друго ни остана у градината.
Ма я ни ма пудръпвай за полата,
ша ти са нивиди и кузата.
Люляката бяла е за Живито.
Ша ма прущаваш, Живе щоту,
чи малко са е поумачкалу…ма то
савсем са разлудя, проклетуто…телету…
За Жени – най-сардечну двети рози,
щот в селу ни отглеждами мимози…
Сига пък и пителя пощръкляса.
Пудсказва ми часа…Ми щот е класен.
Луна ши я зарадвам с обичките.
Кога запей, сас тях да убавее.
За инди –дал ша и харесат пък –
бужури. Напъпили са вечи , бре.
На Дими – незабрави, маргаритки.
Ни съм забраила, ма, стига си мучала.
За Мартито ут нейната пуляна,
узрели ягоди и минзуари.

фиг, фиг, фит….яла,яла,яла…
Пуйчитата ми са разпиляфа,
ма ей сига, с обход, ша ги завърна…
Ей ни бе! Аскер пуд строй.
Ни сам кахърна.

Шибойчито откъсах яз за Лилито.
Ут селу другу що да им изпратя?
Пригърнаф гу букета с римите и…
Ами, Амииии, за теб е здравчито!
Сига щастлива, вдъхнувена съм.
До мени са кузата, кравата, тилето,
пителя, пуйкити, прасету.
Пумахваме ви за привети, къзъм,

под шарината сянка на асмата.
Убичаме ви!
Вашата пузната…:)))


С продължение. Многу дълго щот стана.