автор: LATINKA-ZLATNA

1.

Луната всяка нощ
с несекващ вик ме буди...
Скърби... и се гневи...
че Слънцето ме избра за годеница,
а нея я остави сам-сама
да броди нощем в пустото небе
сред малки, палави звездици.
Дори не чува и нехае,
че слеем ли се двама,
с любов ще му родя
безброй деца...

2.

Прегърни ме.
Целуни клонките и листенцата -
ръцете, нозете и косите ми.
Разтвори чашките
на устните ми и
раздвижи хлорофила в мен,
Магьоснико мой!