Търкули се кълбо
от злост, безумство
и лъжи
и свлече маски –
те бяха без лица…
Завързани на сляпо
глезените ми
прогледнаха,
отказаха да тичат…
Оголена до кост е
болката,
крещи
след бягащите скакалци…
Какво пък ?…
…нека стиховете са добри!