Стопли ме! Във двореца лъха студ.
Сърцето ми е стъклено ковчеже.
И чувства, не намерили приют,
лежат под похлупака белоснежен.
Стопли ме! Дай ми радостния знак -
било с целувка нежна или вопъл.
Простри ръце към моя похлупак.
Любов ми дай и направи ме топъл.
Ковчежето тогава отвори
и знай, че всичко вътре е за тебе, -
от перлите на стихове добри
до притчите на дървения гребен...
От гривната на галеща ръка
до пръстените - пръсти съкровени...
От кърпичката - везана с тъга,
до устните - в рубините червени...
Аз зная - Любовта е разказвач.
Вълшебна между нас ще засияе.
Ще те извика с тъжния ми плач.
Ще влезеш във самотната ми стая.
Лицето ми с целувка ще дариш.
Ще заблести ковчежето във мрака...
Усетих те, наистина гориш!
А аз дори забравих, че съм плакал...
(От "Стихотворения за влюбените")