автор: LATINKA-ZLATNA

         "И в този час сърцето ми рискува.
         Очите са отворени за път."
                         Павел Матев

Очите са отворени за път,
в който свойта болка да удавя
и да сменя съдбата аз.
И да вървя, и да вървя натам...
Срещу виелици да крача аз,
да израня краката си до кърви,
да падам и да ставам, и с нови
сили да вървя, вървя...
Над мене вятърът да свири,
примамливо тревите да шептят,
горите клони да разтварят.
А призори лазурна Янтра да премина
и двата хълма да прегърна,
на Калоян в града да вляза
и пред вратата на мойта първа,
истинска любов да стигна.

Какво, че в този час сърцето ми рискува?
Какво, че може в мост да се превърна?