автор: Vedrin

Търся в твоята длан онова,
за което немее устата.
За което не стигат слова,
нито звуци трептят в тишината.

Търся порива - огнен, горещ.
Търся думи сред нежните пръсти.
И ръката ти - пламнала свещ,
да докосне мечтите ми късни.

Да разроши косите ми в миг
и да слезе до устните жадни.
Да изтръгне въздишка и вик.
Да гори от искри безпощадни.

Търся в твоята длан любовта.
Но студена е тя. Като камък.
Друг дарява с копнеж от жарта.
Друг припламва от нейния пламък.

Знам какво ще остане за мен -
от дланта ти красив отпечатък.
Да ме сгрява, макар и студен.
И в студа да си тръгна... Нататък.

(От "Стихотворения за съкрушените")