Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 81
ХуЛитери: 4
Всичко: 85

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа лов
раздел: Поезия
автор: Pitagor

Внезапно поисках – същински младеж –
сърна да отстрелям, че беше сезонът.
Приготвих се в стойка – разкрачен стоеж
и пушката вдигнах – със двата патрона.

Наведох се леко напред, като лъв,
сърната е близо, почти я целувам.
Очите ми, ярко червени от кръв,
на топли кафяви очи се преструват…

Ще гръмна, си рекох, ловец съм, нали,
прибързах и лошо прикладих чифтето,
та пушката ритна…
Сега ме боли.
Не рамото. Чудно!
Боли ме сърцето.


Публикувано от BlackCat на 02.07.2007 @ 10:49:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Pitagor

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
641 четения | оценка 4.5

показвания 23561
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"На лов" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На лов
от rajsun на 02.07.2007 @ 11:04:15
(Профил | Изпрати бележка)
!


Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 11:14:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
:)
Hello! :)

]


Re: На лов
от nikolai4o на 02.07.2007 @ 12:08:56
(Профил | Изпрати бележка) http://nikikab.blog.bg
Брава! Много умело разказа
тази история толкова проста.
Сърната, т.е. жена се оказа,
плаче ранена, някъде боса.



Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 13:27:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Май трябва да се охарча за сребърни памтофки! :)
Поздрави!

]


Re: На лов
от jonkata на 02.07.2007 @ 14:36:16
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
От престорените в топло кафяви очи ще да е ! ;)
Поздрави!


Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 16:12:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Дааам, човек трябва да внимава с очите! :)
Поздрави и за теб..

]


Re: На лов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.07.2007 @ 15:36:47
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)) То този- лирическият, в тая гора, с тоя разкрачен стоеж...добре се е разминал само със сърцето!:))) Че какви елени има!...:))) Не е лесно дивеч да се лови! Виж, патици, гъски.. те летят бавно и тежко- по- може да удари!:)))
А раздела и той като дивеча:))
Поздрави, Питагор!:)


Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 16:19:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Разкрачен стоеж - да, но наведен - никога! :)))
И си права, повече си ми подхождат гъските.. :)
Поздрави, РС! :)

]


Re: На лов
от seso-sms-o на 02.07.2007 @ 16:24:23
(Профил | Изпрати бележка)
:)твойта е лесна! А аз, коги стрелям, пушката ми й между колената, че и по-нагор!Питагор!:)


Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 20:10:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
хихихихих... ще ти викам вече сексо есе мек со :)))))))))))))))))))
или секс со есем месо.. :))))))))))


]


Re: На лов
от angar на 02.07.2007 @ 17:16:07
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Аз пък с моето примитивно подсъзнание разбирам всичко буквално, т.е. че сърната си е сърна, а не жена.
И стихотворението много ми харесва, но краят някак трябва да се извърти. Изводът да бъде малко по-друг: "Сега ме боли рамото; но по-добре да ме боли рамото, отколкото сърцето!"

Защото (дано само пак нещо не съм недоразбрал), ако твоят изстрел беше сполучлив и беше убил сърната, тогава щеше да те боли сърцето.

Прочее и аз съм бил ловец. И разбира се, имам и стихове на тази тема. Ето как беше при мен (веднъж бях на варда за лисица):
"...
недалеч, наострила уши, спира и сърничка боязлива:
нея аз я зная от лани и се радвам, че е още жива!
.....
Остър изстрел, ехото кънти. Пак избързах! Пак не я улучих!
Пак ще кажат старите ловци: "- Още много трябва да те учим!"

После се прибирам у дома. Утрото е ласкаво и чисто.
Хубаво е. И не ми тежи даже този неудачен изстрел!"



Re: На лов
от Pitagor на 02.07.2007 @ 20:19:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Аз не съм ловец, но в ловната дружинка имам много приятели и винаги ме канят на откриването на лова, та, като се отрежем, им гръмвам по десетина патрона. Преди две години, след като пийнахме, започнахме от място (софрата) да "режем" дебел клон на дърво с патрони. Като дойде моя ред, въобще не прикладих като хората и после месец носех синини... По този повод написах това стихо, но имах предвид жена, разбира се! :)
А твоето стихо ми хареса! Много човешко!
Поздрави!

]


Re: На лов
от stir на 05.07.2007 @ 08:53:56
(Профил | Изпрати бележка)
Като зелена вавилонска кула се вдигаше към сухото небе самотният зелен столетен бряст. Под него всичко беше сухо. И ако от слънцето случайно се отронеше искра - светът би изгорял за миг. На сухото и под зеленото на бряста човекът беше вдигнал кула - от чамови дървета. Тя носеше връз себе си три дълги жици, които прекосяваха света, облегнати на други стълбове от чам.
Момчето стреля. Стреля по орела, който беше кацнал върху кулата човешка под бряста. Нагорещеният изолатор изтрещя, пръсна се, проводниците се докоснаха, припламна жълтоогнено кълбо, син трясък огласи пространството... Тогава лумна страшният пожар...
Минута - две... Гората беше пепел.
В кълба от пламък димяха пукнатините в горящото поле, небе и ад се свързаха в едно...
Печални скакалци умираха по време на летене. Топяха се гнездата на осите, пламтяха сухите къпини, пчелите - жълти, в миг преминали през пламъка, се свиваха в горещи точици... Самотна костенурка мъкнеше на своя гръб горяща църква.
Природата пищеше.
Младежът, който беше стрелял, стоеше удивен. Нададе вик, качи се на мотора си и даде газ. Но в следващия миг ужасен взрив го хвърли във небето и го разпръсна отмъстително и грозно на живи късове...
О, Господи! - провикнах се аз.
Тогава димът се раздели, небето се разтвори и аз видях как ангелите слизаха на черната земя - с крила на гълъби... и мъртви. И се видя една голяма птица как лети с крила горящи над земята. Орел ли беше или дух господен? Димът го скри... Тогава пламна бряста. Като червени гончета се хвърлиха по клоните му тежки пламъци, кората светна фосфорно-червена, а пламъкът пълзеше към гнездото.
Орлицата кръжеше над смъртта. О, Господи! - провикнах се отново. Спаси орлетата!
И някаква сила ме отблъсна. Аз тръгнах през горящото поле, достигнах бряста и през запалените клони, по светещата му кора достигнах до гнездото. Взех го, като луд побягнах през дима. А в него боровите стълбове приличаха на свещи, запалени, за да измолят милост...
В ръцете ми писукаха орленца.
Гнездото беше кръгло като вселена...

Ивайло Балабанов


Re: На лов
от Pitagor на 05.07.2007 @ 14:06:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yonchev.hit.bg
Впечатлен съм.. Ще го прпчета още веднъж..
Поздрави!

]


Re: На лов
от stir на 06.07.2007 @ 08:14:54
(Профил | Изпрати бележка)
Нали! Виж и това: http://bglog.net/Poetry/9098

]