автор: angar

(Като реплика на “Талантът” от Есперанса)

Страхувам се –
останах без порок!

Порок единствен бяха ми жените.
Но той, уви,
не е порок до гроб –
а се смалява и изчезва със годините.

За сметка на това
пък взех да пиша -
тревожен знак, че нещо в мен издиша!

Добре поне,
че липсва ми талант!
Защото, както казват мъдреците:

усетиш ли
в сърцето си талант,
гони го незабавно, без посока!

Талантът ще те разболее, разори
и прати в гроба! При това дори
по-сигурно и бързо от порока!