автор: Pitagor

На светофара спрях да се огледам.
И те видях. Непоносимо бледа,
отслабнала, прегърбена и стара,
количка буташе по тротоара.

И сетих се за греховете летни
след срещите ни дългомимолетни.
И сетих се за аления вопъл
под пясъчните дюни на Созопол.

За сините и бурни морски нощи,
когато ти мълвеше: “Искам още!…”
И сетих се за знойното ти рамо
край стихналия бряг на Ропотамо.

За мокрите целувки сред вълните
до сребърните плажове на Китен.
За Галата, Балчик и за Каварна
и за това, че не остана вярна…

Но някой свирна, светеше зелено.
Аз тръгвам! Вече всичко е простено…