автор: Veselin

Някой подари акордеон
на вятъра.
И се заслуша в мокрите листаци.
Валеше дъжд.
Пред малкия театър
се разминаваха стотици минувачи.

Изкусен пианист със дълги пръсти
потропваше дъжда по тротоара.
Една жена пред църквата се кръстеше
и се стопяваше в следобеда си
като врана.

Сред уличките тесни,
обгърнати от изтънели сгради,
градът ухаеше на есен.
Разливаше се в багри
по площадите...