Дали не са измамни чуствата който
Посаждам като стрък надежда
Отронени като презряла дюла
Умират детските копнежи
От чисто любопитство се заглеждам
Във себе си, дано открия
Парченца от мечти наивни ,смешни
И взирам се ,къде ли са се скрили
Навярно някъде където
Едва ли бих могъл да се завърна
От трънчето в петата съм претръпнал
И мъж съм станал,явно съм пораснал