автор: ole72

Човекът спи навън. Защо?
Защото му харесва.
С одеало вехто, с облекло
на просяк стар, невчесан.

И нощем галят го звезди,
луната му разказва,
че той е цар на сто земи,
които крие в пазва.

А аз го гледам. Проумях
защо не го разбирам:
живее скромно, сиромах.
А вечно се усмихва.