Запален стрък от нежна самота
изгаря във сърцето, изгасям го с тъга.
И вкуса на сладка дума усещам смътно във душата,
отдавна сън бе, увяхна любовта и падна тоз последен лист
от неувяхващата роза. Остана стръкчето - надежда, което ти
запали. Остана само пепел, отвяна с бриза на думите нечути.
За теб не е било, неще и бъде. А в мен остана тази сладка дума,
която само се усеща, а не се разбира...